Здравейте. Ето и последната част от статията за Домашната или обща дресировка на кучето:
Приучаване на кучето да донася предмети (апортиране) Това упражнение дисциплинира кучето, то се научава да донася предмети по команда и самостоятелно. На базата на апортирането у кучето се създават редица сложни навици, като претърсването на местност и помещения, работа по следа и др. Като условен дразнител се използва командата „Апорт“ или „Дай“ и „Търси“ и жеста посочване с ръка посоката на хвърления предмет в началото и по-късно посоката на претърсване. Като безусловен дразнител се използва въздействието на захапания предмет, лакомството, поглаждането от страна на водача, появата на вродения инстинкт за преследване на движещи се обекти. При обучението се използват дървени палки, топки от пресована (твърда гума) дървени или гумени шайби с удачни размери и тегло. Абсолютно се забранява използването на метални предмети и камъни, също така и меки предмети и топки които кучето лесно разкъсва и може да погълне парчета от тях (като топки за тенис на корт). Технически упражнението се отработва заедно с другите упражнения към които то е приучено и са в процес на затвърждаване и усъвършенстване. Приучаването към апортиране става по следния начин: Водача държи в дясната си ръка палката (топката) като прави различни движения с нея пред очите на кучето така че да предизвика неговия интерес и желание за игра с предмета. Тези движения на предмета предизвикват едно възбудено състояние у кучето и събуждат в него рефлекса за захапване на предмета. Щом кучето захапе апортировъчния предмет водачът подава командата „Апорт“ придърпвайки леко предмета от устата на кучето при което обикновено в кучето се отключва инстинкта за задържане на плячката и то захапва по здраво, следва командата „Добре“ или „Браво“. Когато кучето започне да захапва апортировъчния предмет добре от ръка водачът пристъпва към по сложното действие , като го хвърля на няколко метра (2-3) от себе си така, че предмета да се търкаля по земята и командва „Апорт“ устремявайки се заедно с кучето към предмета. Ако кучето захапе предмета водача се отдалечава на 4-6 м от него и подава командата „Ела Тук“ изчаквайки кучето да се приближи към него. Когато кучето се приближи водача го посреща и въвежда допълнителната команда „Дай“ галейки го играейки с кучето и му дава лакомство. При нежелание на кутрето да пусне топката при командата „Дай“ или при даването на лакомство е допустимо водача да извие леко ухото на кучето или най-добре да се духне в носа му. При това действие то отваря уста. Урока се повтаря докато от игра стане добре научено задължение на кучето. Едновременно с увеличаване на разстоянието за хвърляне на предмета се вкарва в употреба и командата „Търси“ и жест (показване с ръка) се посочва участъка от местността която трябва да бъде претърсена за откриване на хвърления предмет. Също така се работи по издръжливостта на кучето по отношение на времето на претърсване, пускането на кучето да претърсва по команда „Търси“ и да сяда пред водача донасяйки намерения апортировъчен предмет. В края на обучителния период упражнението трябва да може да се изпълнява в усложнена обстановка на околната среда за да е възможно преминаването към специалната дресировка за „откриване на определени хора по миризма на предмет“ и „претърсване на местности и помещения“ и тн. Приучаване на кучето да лае по команда. Основното практическо приложение на това упражнение е да се създаде у кучето навик да оповестява посредством лай за непознати лица, при откриване на определени предмети или вещи, укрит човек в недостъпно за него място или пострадал човек при различни бедствия и аварии, в зависимост от бъдещата дейност на кучето. В качеството на условен рефлекс се подава командата „Глас“ при успешното намиране на търсения предмет, фигурант или приближаващия се фигурант. Първоначално Водачът требва да използва общата възбуденост у кучето, която може да се предизвика по най различни начини: дразнене с храна (лакомство) по време на игра и при възбудено състояние на кучето. Най-често кучето лае когато се намира пред непреодолимо препятствие и в същото време то е достатъчно мотивирано за преодоляването му. Кучето се обучава да лае по команда, като се поставя в седнало положение по команда „Седни“ . при това положение водачът настъпва късия повод така че кучето да може да се движи около него относително свободно. Пред погледа на кучето водача започва да движи (играе) с парче лакомство или с апортировъчния предмет към който кучето вече има изработен условен рефлекс за игра и търсене., без да му го дава. Кучето се възбужда, а водача командва „Глас“ докато продължава да го дразни. Щом кучето излае веднага му се дава лакомство погалва се с „Браво или „Добре“. Ако за стимул е ползван апортировъчния предмет – му се дава за краткотрайна игра с него съпроводено също с „Браво“ и погалване. Така действията се редуват докато кучето само по команда „Глас“ започва да лае. В последствие условията на заниманията се усложняват. Водачът се отдалечава от кучето и командва от разстояние. Апортировъчния предмет се хвърля на разстояние и се търси като при намирането му водача командва „Глас“ докато кучето свикне при намирането на предмета само да издава звуков сигнал. По същия начин се включват и фигуранти Които по горе описаната схема карат кучето да издаде звуков сигнал при откриването им. Винаги след като кучето излае е необходимо то да бъде поощрено от водача с лакомство погалване и „Браво“ или „Добре“ Със доброто усвояване на гореописаните упражнения приключва общо взето курса по обща дресировка на кучето. Нужно е да се спомене, че при някои упражнения се налагат някои модификации в зависимост от това, каква ще бъде специалната дресировка и за какви нужди ще се използва кучето.
0 Comments
Здравейте. Продължаваме с обучението на нашето куче.
Приучаване на кучето да сяда по команда. С това упражнение се цели да се повиши общата дисциплина на кучето, без която е невъзможно да се започне дресирането му по обща, а да не говорим за специална дресировка. Този похват се използва много често , тъй като се явява изходно положение за всички по-нататъшни действия на кучето през целия курс на дресирането, тренирането и носенето на служба са оперативните кучета. Кучето не само трябва да се научи да сяда по команда, но и да запазва това положение в продължение на известно време. В качеството на условен дразнител се използва командата „Седни“, похвалата „браво“ или „добре“ и жест, а безусловни дразнители са непосредственото физическо въздействие върху кръстеца, лекото подръпване на повода нагоре и назад и лекото погалване. При приучаването на кучето да сяда се използват както принудата, така и поощрението ( даване на лакомство). Трябва да отбележим, че това упражнение може да започне, след като е установен добър контакт на уважение и доверие между дресьора (водача) и кучето. Също така обучението за сядане по команда върви успоредно с другите занятия през целия курс на дресировка на кучето. Технически условният рефлекс се изработва така: Кучето се намира на къс повод от ляво на водача, който се обръща полуналяво в страни от кучето и с дясната ръка хваща повода на 15-20 см от нашийника, а лявата ръка се намира около кръста на кучето с длан насочена надолу. След това водача произнася командата „Седни“ и след няколко секунди подръпва късия повода с дясната ръка назад, а с лявата натиска кръста на кучето като го принуждава да седне. Действието се повтаря няколко пъти като всеки път когато кучето седне се казва „браво“ или добре“ дава се лакомство и се погалва. В случаите когато кучето не прави опит да седне водача подава командата „Седни с по силен, строг и властен тон, с лявата ръка натиска кръста на кучето а с дясната дръпва по рязко и силно повода на зад. Многократното повтаряне на посочените действия от водачът довеждат до положение, когато кучето започва да сяда само по команда. Желателно е в хода на заниманията водача да дава чести почивки на кучето и да съчетава това упражнение с другите за които вече има създаден навик (условен рефлекс). Приучаване на кучето да ляга по команда. С това упражнение се цели да се повиши общата дисциплина на кучето. Също така това упражнение е необходимо при домашни условия и особено важно при носене на служба при оперативните кучета. Като условни дразнители се използват командата „Легни“, а безусловни са подръпването на повода надолу, натиск по холката, някои автори посочват и издърпването на гръдните крайници напред от водача, поглаждането и лакомството. Условният рефлекс се изработва на основата на контрастния метод, след като кучето е научено да сяда по команда. Това упражнение се затвърждава и усъвършенства в хода на заниманията по обща дресировка. Технически упражнението се построява така: Кучето на къс повод се намира до левия крак на водача в седнало положение. Водача се обръща към кучето като с дясната ръка хваща повода на 15-20 от нашийника без да го опъва, а лявата ръка се намира над холката с длан надолу. Подава командата „Легни“ и след 1-2 сек. С дясната ръка подръпва повода надолу и леко напред, а с лявата ръка натиска холката, докато кучето легне. Под въздействие на двата дразнителя кучето се принуждава да легне. След като изпълни командата задължително то бива поощрено с „браво“ или „добре“ дава му се лакомство и се погалва. Ако Кучето направи опит да се изправи непосредствено след като е легнало се подава команда „Легни“ със строг и силен тон и се натиска по холката. След коректното изпълнение на упражнението, на кучето се дава команда „Играй“ и се оставя за няколко минути свободно. Командата „Играй“ се дава при моментите на почивка. След като кучето е поиграло на свобода, упражнението се повтаря още няколко пъти редувайки го с други упражнение които то владее по- добре. Създаването на условен рефлекс за лягане по команда у повечето кучета се изработва бързо – след около 3 – 5 занятия. През първите занятия не требва да се изисква от кучето правилно и точно да ляга. Допуска се наклоняване на тазовата част на тялото в страни. Правилната стойка в положение легнал е когато тазовите крайници не се преместват от място, тялото не е наклонено в страни, а гръдните крайници са изпънати на пред и главата е повдигната свободна във въздуха. Успоредно със създаване на условните рефлекси за сядане и лягане по команда трябва да се работи и за повишаване на издръжливостта на кучето да остава в позата в която е заело, до подаване на следващата команда. Също така постепенно се увеличава и разстоянието от което се подават командите, като се комбинират и със жест. Крайната цел е да се постигне надеждно управление на поведението на кучето от разстояние, без повод. След изпълнение на командите „Седни“ и „Легни“ кучето в никакъв случай не се вика при водача за да бъде поощрено (при работа от разстояние). Даването на лакомство и погалването се правят докато кучето е в заеманата поза. Ако то я наруши преди да бъде поощрено (преди края на упражнението) съответните команди се повтарят с по- силен и строг тон. Приучаване на кучето да стои на място по команда. Това упражнение се използва като спомагателно в процеса на дресировката. Практическо приложение намира най- често при преценка на екстериорните качества по време на изложби, при ветеринарни прегледи и манипулации, почистване на козината, гроуминг и поставяне на нагръдник и тн. Като условен дразнител се използва командата „Стани“ съпроводена с жест вдигане на лявата ръка напред с длан на горе. Безусловните дразнители са физическото въздействие с лявата ръка върху корема на кучето, подръпване на повода напред и нагоре, лакомство и поглаждане. Разучаването му става комплексно заедно с другите упражнения от общата дресировка, но след като кучето е научено да сяда и да ляга по команда. Използва се контрастния метод. Технически упражнението се построява така: Кучето е легнало или седнало до левия крак на водача, той се обръща на ляво към него изнасяйки лявата си ръка към корема на кучето, а с дясната хваща повода на 15-20 см от нашийника без да го опъва. Подава команда „Стани“ и след 1-2 секунди подръпва повода напред и нагоре а с лявата ръка повдига леко корема на кучето на горе. Упражнението завършва когато кучето остане няколко секунди в стоящо положение. Тогава се командва „Браво“ или „Добре“ дава се лакомство и се погалва. Също така е добре да се пусне да поиграе няколко минути след команда „Играй“. След изтичане на времето за игра кучето се повиква с командата „Ела тук“ или чрез изсвирване. Ако кучето направи опит да седне след изпълнение на командата „Стани“ преди края на упражнението (преди поощряването) следва команда „СТАНИ“ със по- силен и –строг тон в съчетание със въздействие с лявата ръка по корема на кучето за да се застави да застане в стоящо положение. Условията на упражнението се усложняват постепенно и се изпълнява в присъствието на други хора и животни. Също така разстоянието от което водача командва постепенно се увеличава на 3 -5 – 10 м. Често пъти при отдалечаване на водача, кучето напуска мястото си и започва да се приближава към него. В такива случаи водачът (дресьора) взема кучето за повода и командва „Място“ и с подръпване на повода го завежда на мястото от където е дошло. При положение че кучето е усвоило добре Командата „Място“ тя може да бъде подадена и без водача да хваща и да води кучето в изходното положение което тое напуснало самоволно. Това упражнение често се изпълнява когато последната команда е била „Седни“ или „Легни“. В хода на занятията с повод и без повод кучето се научава да остава в стоящо положение за по продължително време 3-5 10 мин. В присъствие и отсъствие на водача. След като кучето изпълнява подадената команда и заема исканото положение за необходимото време следва поощрението с команда „Браво“ или „Добре“ и лакомство и погалване. Здравейте. Продължаваме с Домашната Дресировка на нашия любимец.
Домашна дресировка. При всички кучета без значение на предназначението им процеса на дресура сезапочва със така наречената домашна дресировка,а някои автори говоря за обучение на кучето на послушност. Домашната дресировка започва при навършване на три- месечна възраст на кутрето. При нея се спазват някои правила: - Обучението се води по план който сме начертали съобразно с принципите на общата дресировка. - Упражненията се правят на уютно място изолирано от странични дразнители. - Водачът не трябва да бие кучето, а да го наказва само когато е заслужило , но без жестокост. - Не бива да се иска от кучето изпълнение на задачи които то не е разбрало. - Кучето да не се лъже никога, дори и на шега. То не разбира от шеги. Приучаване към чистота Това е първия урок който кучето получава при домашната дресировка. Той започва още от дву-месечна възраст. Когато кучето ходи по нужда в къщи трябва незабавно да се хване за кожата на врата, да се перне веднъж или два пъти, леко през муцунката съпроводено с думата „Не“ от наша страна, произнесена със строг тон и достатъчно висок глас, и незабавно да се изнесе на вън. Следващия път когато се забележи, че кучето проявява безпокойство и търси място да ходи по нужда, то трябва веднага да се изведе на вън . След като кутрето се изходи. Трябва да се помилва и да се остави да поиграе. Така създаваме в него навик да задоволява естествените си нужди вън от къщи. На място Към елементите на домашната дресировка спада и приучаването на малкото кученце да отива на определеното му място. Това става след като то е свикнало с домашната обстановка. Приучаването му става по-лесно, като се използва естественото му желание да легне, след като се е нахранило или след разходка, когато е уморено. Като разберем намерението му, издава се команда „ Място“ и посочваме с ръка (жест). При системното повтаряне на тази команда кучето свиква да я изпълнява и самостоятелно отива към постелята си или друго определено за него място. Име Името на кучето трябва да бъде късо и звучно. Този урок се усвоява лесно и бързо. При системно повикване на кучето по име, след като го награждаваме в началото с лакомство и поглаждане, а след това когато започне да се отзовава може и само с поглаждане, то бързо свиква да идва към нас при повикване на името му. Отзоваването на кучето чрез повикване или изсвирване. Това е първия урок, тясно свързан с по-нататъшните упражнения, първия условен рефлекс, върху който са изградени всички следващи рефлекси. Това най- лесно се постига като се използва храненето на кучето. Взема се паничката с храна и показвайки му я, командваме „Ела Тук“. Кучето, привлечено от съда с храната, която вече познава, идва. То се погалва и му се дава храната. Този урок се повтаря постоянно като след всяко отзоваване се увеличава разстоянието между водачът и кучето. Когато то усвои урока, вика се, без да му се дава храна но задължително се погалва. Често пъти при разходки, излети, лов или оперативна работа кучето се отдалечава на по голямо разстояние и е много по удобно да бъде повикано чрез изсвирване. Това постигаме така: След командата „Ела Тук“ подсвирваме. Особеното е че сигнала винаги трябва да е един и същ. Постепенно кучето свиква с този сигнал. Никога не трябва да наказваме кучето когато го викаме и то е дошло дори и със закъснение. Ако го накажем в него винаги остава връзката между повикването и наказание, защото повикването е последната най-близка заповед преди наказанието. След подобни действия от страна на водачът кучето не би се връщало към нас с желание, и не би ни вярвало. Урокът за отзоваване на кучето може да бъде усвоен и по друг начин. Когато кучето е на 3-3.5 мес, ние го викаме по име и след като кучето обърне глава и ни погледне, добавяме командата „Тук“ или „Ела тук“, след като дойде задължително го награждаваме с лакомство и поглаждане. Ако не тръгне към нас водачът трябва да се обърне и да побегне в обратна посока, при което се включва безусловния инстинкт на кучето за преследване и то се спуска да го следи.тогава той спира, посреща кучето и го награждава. И при този начин постепенно името на кучето престава да се казва, като остава само командата. Тя трябва да се изговаря по- властно и твърдо. Командата не бива да се повтаря, защото кучето свиква с това и започва да чака повторението и за да я изпълни, т.е. условния рефлекс се задейства в условията в които е изграден. Подмяната на командата със свиркане става по същия начин както в първия случай, и не представлява особена трудност. Когато се касае за дресировка на по-възрастни кучата, особено на кучета с по-твърд характер, се прилага по строг метод – слага се на кучето нашийник с дълъг повод. Ако кучето бяга и не се връща при водачът на командата „Тук“ повода се дърпа и се повтаря командата и когато кучето се върне при водачът, съответно той трябва да го награди. Когато Кучето започне да изпълнява командата се маха повода и упражнението продължава без него. Замяната на командата със свиркане става по горе-описания начин. Приучаване на кучето да ходи заедно с водачът. Като условен звуков и зрителен дразнител при приучаване на кучето да ходи заедно с водачът се използват команда „В крак“ и жест с лявата ръка по бедрото на водачът, а като безусловни дразнители – подръпване с повода поглаждане и даване на лакомства. Приучаването на кучето да се движи заедно с водачът започва, след като са установени правилни взаимоотношения между водачът и кучето. Този прийом се разучава чрез подтискане на вродения инстинкт за свобода у кучето, по контрастния метод още от първите дни на занятията. Първите занятия се провеждат на специална площадка или на полето при най малко количество отвличащи дразнители, като кучето се води на къс повод до левия крак на водачът. Технически прийомът се отработва по следния начин: Водачът поставя кучето в изходно положение на движение така, че предните крака на кучето да са на една линия с неговите. Такова положение улеснява управляването на кучето при изпълнение на задачите и дава възможност на водача да наблюдава поведението на кучето по време на движение със или без повод. Преди да започне да се движи кучето водачът хваща с лявата ръка късия повод на разстояние 20-30 см от нашийника, а с дясната ръка - оставащата свободна част на повода. С лявата ръка повода се държи свободно така че кучето при движение да може да избира пътя си настрани или да изостава или избързва. Посоката на движение през първите няколко занятия трябва да е в права линия и със завой в дясно. При тръгване водача подава команда „В крак“ и след няколко секунди рязко подръпва повода напред. На кучето трябва да се дава възможност да изостава или да избързва и да се отклонява в страни. При всяко такова отклонение водача подава със строг и достатъчно властен тон команда „В крак“ а с лявата ръка прави рязко подръпване на повода в противоположна посока на отклонението на кучето заставяйки го да заеме правилната позиция до левия му крак. При многократни повторения на командата „В крак“ съпроводени с рязко дръпване на повода, у повечето кучета се образува условен рефлекс след около 7-8 занятия. След като кучето се научи да ходи заедно с водача си по права линия и да завива и наляво, се пристъпва към обръщания под различен ъгъл и с различно темпо на движение, като преди да се обърне в избраната посока водачът произнася името на кучето 9 като да му фокусира вниманието) и подава команда „В крак“ и леко задържа повода за да не настъпи кучето при обръщането. Условният рефлекс по жест се изработва постепенно, като водача движейки се внимателно зад кучето отпуска повода на земята да се влачи зад кучето, това не позволява кучето веднага да се почувства напълно свободно. Подава се команда „Напред като се вдига лява или дясна ръка в страни посочвайки посоката на движение. В случай че кучето направи опит да избяга напред или в страни, водачът с крак настъпва повода и по този начин фиксира кучето, и го заставя да се върне на място. Прибързаното преминаване към работа без повод не се препоръчва, независимо че условният рефлекс е отработен и затвърден и кучето ходи до водача си. Здравейте. Днес ще продължим със публикацията за дресировката. Надявам се да прочета Вашите коментари. Това е важно за мен. Благодаря Ви.
Условни рефлекси и условни дразнители. Условни рефлекси се наричат рефлексите, които кучето придобива само в живота си или чрез дресиране. Те се създават на основата на безусловните. Знанията за изработването на условните рефлекси в процеса на дресировката (за разлика от лабораторните условия) имат своите специфични особености: дресировката протича при естествени условия, при наличието на множество отвличащи дразнители от околната среда, които усложняват изработването на условните рефлекси. За да се изработи условен рефлекс трябва най-напред да се подаде сигналът (команда или жест), след 1-2 сек да се въздейства (натискане или подръпване) върху кучето, за да се предизвика проявата на безусловен рефлекс, след като бъде изпълнен коректно сигнала да се даде награда като лакомство или поглаждане. При такова съчетаване командата или жеста, които са условен дразнител, стават сигнал за безусловно дразнене и за проявяване на условния рефлекс. При това положение основния дразнител предизвиква същото действие, както и безусловния дразнител. Като например: Да предположим, че е необходимо да се образува условен рефлекс у кучето да ходи заедно с водачът по команда „В крак“ при кучето тази команда трябва да се яви като сигнал за движение на кучето заедно с водачът. Водачът хваща късо повода, на 20-30 см от нашийника, подава команда „в крак“ и подръпрва кучето след 1-2 сек. Напред с повода. По- рано индиферентния за кучето (нищо не значещ) звуков дразнител, се превръща в условен рефлекс за движение до водачът. Условните рефлекси са временна връзка на организма с околната среда. Ако периодично не се повтарят и подкрепят с безусловен дразнител, те изчезват и сигнала губи своето значение. Условни дразнители. – условен дразнител се нарича всеки външен физически агент, който се възприема от рецепторния апарат на организма (слух, зрение и обоняние). Като главни комплексни условни дразнители се използват команди, жестове и цялостното поведение на водачът. Команда – тя е звуков дразнител, който предизвиква изпълнението на условния рефлекс. Командата както всеки звуков дразнител има три елемента: Височина, сила и тембър (качествен оттенък) на звука. Силата, тембъра и от части височината на звука определят особеностите на звуковия дразнител, благодарение на който един звук се различава от друг. Командите може да се произнасят с различна интонация при дресировката на кучето. По своето звуково съчетание те трябва да са стандартни, и по построение кратки, да се произнасят точно, ясно и енергично, а не монотонно и вяло. Никога не трябва да се подава команда с креслив тон, защото кучето се обърква и нервира. Жестът – това също е условен дразнител. Той има огромно практическо приложение при работа с кучето в оперативна обстановка и при лов особено на пернат дивеч. Образуването на условния рефлекс по жест става обикновено едновременно с изработването на условния рефлекс по команда. Видове дресировка Вкусово поощрителен метод – при този метод след като кучето изпълни командата то бива поощрено с лакомство и милувка. Тук е мястото да споменем че този метод не осигурява точно и енергично изпълнение на задач1ите от страна на кучето. За дресиране на куче по вкусово-поощрителния метод се изисква много дълъг период на дресировка. Освен това при определени условия той не осигурява добра работа (сложна обстановка или високи температури например). Контрастен метод – практически се използват хранителни и болезнени дразнители, които по своето биологично значение за кучето се явяват като противоположни. Контрастния метод се построява по следния начин: Ако кучето при заплашителна команда не изпълнява исканото действие към него се упражнява физическо въздействие с болезнени усещания. Щом кучето изпълни командата водачът му дава лакомство и го поглажда. При правилното съчетаване на принуждението с даването на лакомство у кучето бързо се създава условен рефлекс по команда или жест. Принудителен метод – този метод е характерен предимно за някои страни в които има голям брой кучета. Същността му е че за изработване на условен рефлекс се използват само безусловни дразнители с механично въздействие – подръпвания на нашийника, болезнени въздействия, а често и бой. При този метод цялостното поведение на кучето е подтиснато в очакване да му бъде наложено наказание или нанесени удари. При усложнена оперативна обстановка, при неясно подадена или неуместна команда кучето е затормозено и се отказва от изпълнението на поставената задача. Важно е да се отбележи че успехът на дресировката на кучето зависи , от една страна от качествата на самия ученик (кучето) и от друга, от качествата на учителя (водачът дресьора). Водачът трябва да има нужните знания, а едновременно с това и да обича кучето. Доброто отношение към кучето създава добри връзки между водачът и кучето. Това е първото и най-важно условие за успешно обучение. Добрите теоретични познания на водачът ще му покажат пътищата на обучението. С тях той ще успее да преодолее всички възникващи трудности, които неминуемо се срещат при всяко обучение. Първата задача на водачът е да изучи характера на кучето, и да изработи индивидуален подход към него при възпитаването му. Шаблона в дресировката е безрезултатен. Водачът трябва да отделя цялото си внимание при награждаване на прилежния ученик, но в същото време е нужно да бъде достатъчно строг, да изисква и да наказва според грешките. Водачът не требва да бъде сприхав, той трябва да познава състоянието на кучето: Когато то е възбудено или неразположено независимо от причините урокът трябва да бъде отложен. „Едни от най- важните качества на добрия учител са Знанието и търпението. Търпеливият дресьор за кратко време постига добри резултати. Добрия дресьор търси вината за неуспеха винаги първо в себе си; така той никога не е несправедлив към кучето“ (Слимак) Дресировката при различните породи кучета е различна. Тя зависи от целта за която е създадена конкретната порода. За това дресировъчния план трябва да е строго прецизиран за конкретната порода и детайлно за конкретното куче. Така че трябва да се прилага метод на дресировка, който е най-подходящ за конкретното куче. Дори и чистопородни кучета с вродени работни качества не успяват да станат ценни помощници докато не преминат необходимата дресировка или ако тя е неадекватна. Различните породи кучета се отличават с различен тип нервна система. 1. Холеричен, или избухлив, раздразнителен тип. Този тип кучета трудно се съсредоточават и се изисква строгост при обучението. При тях условните рефлекси се създават лесно, но са нетрайни. Тези кучета са смели и темпераментни. 2. Сангвиничен или подвижен и жизнерадостен тип. Кучетата от този тип се владеят лесно, възприемчиви са. Те реагират бързо, с интерес се отнасят към заниманията и бързо се обучават. Рефлексите им се създават лесно и са трайни. 3. Флегматичен тип. Кучетата от този тип са тихи, привързани и послушни. Условните им рефлекси се създават бавно, но за това пък са по трайни. 4. Меланхоличен тип. Тези кучета имат слаба нервна система. Условните им рефлекси се развиват бавно, проявяват панически страх, трудно възприемат. Обикновено те са негодни за носене на служба и се изключват от разплод. Принципи на дресировката - Индивидуалния подход към кучетата при дресировката е в зависимост от типа нервна дейност, породните различия и др. - Метода за дресировка се определя от характера на кучето. При кучета с твърд характер се прилагат наказания при обучението, докато при кучета, които добре възприемат уроците, наказанието за дребни грешки дава обратни резултати – те стават страхливи и отбягват учителя си. - Времето за прилагане на наказанието е изключително важен елемент от дресирането. Наказанието има смисъл само тогава когато се приложи непосредствено след грешката, защото тогава кучето разбира и свързва грешката с наказанието. По-късните по време наказания водят винаги до отрицателни резултати. - Не бива да се започва обучението на кучето когато то е болно, преуморено и няма желание за дресировка. Кучето не трябва да се преуморява. Това води до изграждане на отрицателни условни рефлекси. - Към нов урок се преминава само тогава, когато предишния е усвоен добре. Наученото винаги трябва да се преговаря. - За доброто изпълнение на задачите кучето трябва да бъде възнаграждавано с лакомство, ласки и добри меко звучащи думи като „ Добре“ „Браво“ и др. - Обучението се води системно, по предварително начертан план, съобразен с принципите на дресировката, за последователни и постепенно изграждане на условни рефлекси. Видове дресировка В този раздел ще се спрем по етапно на три вида дресировка: - Домашна дресировка. - Дресировка на ловното куче Дресировка на птичаря. Дресировка на гончето. - Дресировка на служебното куче. Здравейте. Смятам днес да започнем една нова тема касаеща възпитанието и поведението на нашите домашни любимци. Смятам, че в публикациите всеки ще може да открие нещо полезно за себе си. В статията, която започвам, съм използвал учебния материал, писан от подп. Михаил Богданов.
Дресировка Основи на дресировката на кучето Кучето за да се използва доста успешно както са служебни и ловни цели така и като домашен компаньон, е необходимо да бъде подложено на една адекватна, планомерна и системна дресировка. Широкото използване на кучето за тези разнообразни цели може да се обясни с това, че то притежава силно обоняние, и ма 6-8 пъти по остър слух от човека, сравнително непретенциозно е като биологичен вид, (това за някои породи не може да се каже) и е силно привързано към човека. Теоретичните и техническите основи на дресировката дават възможност на дресьора да организира подготовката на кучето по най-целесъобразния начин, за най- кратко време и да подбира най- ефикасните форми на въздействия. Дресировка и поведение на кучето При дресирането трябва да се имат пред вид два момента: - Поведението на кучето, което ще бъде дресирано - Въздействието на дресьора върху кучето. За поведение на животните, респ. на кучето може да се говори не само когато те са подложени на дресиране. Поведението на кучето представлява реакция, породена от външни и вътрешни дразнители. Към вътрешните дразнители спадат например гладът, пълния пикочен мехур, разгонване при кучката и тн. , а към външните – дресьорът, светлинни сигнали, жестове, и изобщо заобикалящата кучето среда. Изменения в поведението на кучето може да бъдат предизвикани от необикновени шумове и непознати за него възприятия.. Непознатите хора предизвикват у кучето агресивно поведение. Присъствието на разгонена кучка предизвиква полова възбуда. Околната среда се възприема от чувствителните органи на кучето – зрение, обоняние, осезание и др. Организмът на кучето представлява едно цяло и появата на глад, напълването на пикочния мехур с урина, стомашно-чревното разстройство и др. предизвикват изменения в поведението му. По своята същност гладът и другите гореспоменати примери са вътрешни дразнители, които са по-силни от външните и доминират над тях. Така кучето под влияние на глада отива не другаде, а там където е получавало храна. Ако малко куче в ранна възраст се кастрира, полов рефлекс у него никога няма да се прояви. Под поведение на кучето се разбира системата от действия, които се появяват в определен период през време на дресировката. Така поведението на кучето при идването на дресьора към бокса е едно, а при появата на непознат човек е друго. Безусловни рефлекси и безусловни дразнители Дресирането на кучетата е започнало още през праисторически времена. Първобитния човек е използвал домашни животни, но той е нямал ни най –малка представа от дресировка, а и не си е поставял за цел да дресира животни, в сегашния смисъл на думата.Инстинктът за съществуване го е принудил да си търси помощник в ежедневието. Такава помощ намира в кучето. С развитието на човешкото общество се усъвършенствала и дресировката на кучето в зависимост от неговото използване. Кучето дори е очовечавано, считали са че то, както и човека, разбира всичко. Разликата между човека и кучето се виждала само в това че то не притежава членоразделна реч. Научното разбиране за поведението на кучето е било възможно да се даде на основата на учението на акад. И. П. Павлов за висшата нервна дейност на животните. Висшата нервна дейност е работа на големите полукълба на главния мозък за установяване на връзка между организма и околната среда. Учението за условните рефлекси дало възможност да се установят редица закони и правила, които управляват висшата нервна дейност на животните. Известно е че кучето, както и другите домашни животни от деня на раждането си имат готови ответни на различните дразнители реакции, които се получава посредством нервната система. Тези реакции са вродени, предават се по наследство; те са трайни и се наричат безусловни рефлекси, т.е. никой не е учил животното на тях, но при определени условия те се проявяват. Безусловен рефлекс е например рефлекса за храненето – що кутрето се роди, започва да търси да бозае от майка си. След като поотрасне започва да се проявява друг безусловен рефлекс – защитният: при поява на силен необикновен дразнител то заема поза да се отбранява – ляга неподвижно на земята или започва да лае. Щом започне да излиза от леговището си у кучето се проявява ориентировъчния рефлекс – интерес за запознаване с всички елемнти (предмети, вещи, явления) на околната среда. Тези вродени рефлекси (инстинкти) осигуряват елементарното съществуване на живия организъм.; те са насочени да се запази видът и индивида в условията на постоянно променящата се околна среда. Вродените рефлекси – хранителен, полов, защитен и ориентировъчен – обаче са недостатъчни да осигурят нормално съществуване на кучето. Затова в процеса на индивидуалния си живот кучето придобива редица нови рефлекси, които се наричат придобити или условни рефлекси. Редица полезни за човека рефлекси се създават при дресировката. Дресировката е сложен процес. Тя се основава на използването на безусловните рефлекси и на основата на тях у кучето се изработват такива условни рефлекси, които позволяват да се управлява поведението му. Безусловни дразнители При дресирането дресьорът използва някои от безусловните дразнители за образуване не условен рефлекс. Безусловните дразнители са поглаждане и натискане на кучето по тялото (външни дразнители), глад, засичане и др. (вътрешни дразнители). При дресировката се използват хранителния безусловен дразнител и безусловни дразнители които предизвикват отбранителна реакция Хранителен безусловен дразнител. Такъв безусловен дразнител са всички видове храни. Те се използват за образуване на условен рефлекс и по съответна команда например по команда „Седни“ , кучето сяда.Освен това храната се използва и като хранителен дразнител за контраст на болезненото дразнене. При такова дразнене у кучето бързо се изгражда условен рефлекс. Даването на лакомство се съчетава с командата „Добре“ или „Браво“ и нежно и леко поглаждане. В по-нататъшната работа в зависимост от изпълнението на задачите лакомство се дава периодично. Лакомството трябва да се дава на малки порции за да държи кучето постоянно възбудено докато трае процеса на работа. Безусловен дразнител, който предизвиква отбранителна реакция. Това са по резки дразнители, които пораждат един или друг вид отбранителен рефлекс. Такива дразнители са различни механични въздействия върху кучето, които може да бъдат болезнени, тактилни(поглаждане) и дълбоко въздействие върху мускулите. Така при приучаване на кучето да заема седнало положение се въздейства с нашийник по врата на кучето, като същевременно се подръпва повода нагоре и назад и се натиска по кръстеца с лявата ръка. |
Д-р Никола Грънчаров - ветеринарен лекарАрхивиКатегории |